SUP приключения по река Камчия

SUP приключения по река Камчия

Когато си купих SUP за пръв път мястото, на което си се представях с него беше река Камчия. Покупката на първият ми SUP беше почти спонтанно решение. Мога спокойно да кажа, че постъпих като пълен лаик и си го избрах по три показателя: цена, външен вид и товароносимост. Идеята беше да е евтин, защото никога до преди това не се бях качвал на падълборд и не знаех дали изобщо това нещо е за мен. Просто видях, че повечето евтини бордове, които се продават са за хора 60 – 70 кг и ли в най-добрия случай до 90 кг. Този беше някакъв китайски със звучното име Intey. Въпреки многото ми усилия в последствие да намеря нещо повече за този бранд, така и не успях да намеря почти нищо. В крайна сметка този SUP се оказа достатъчно добър за начинаещ, какъвто бях.

Сега няма да ви занимавам със скучни подробности за първите ми опити със SUP-а. Така или иначе мина около година до първото ми каране по Камчия. До тогава трупах опит с приключения по други дестинации – изцяло морски.

Имаме семеен приятел – Наско, който от около 10 години живее в САЩ. Още през зимата се бяхме разбрали, че когато се върне в България през лятото ще направим един преход със SUP-овете. Бях му разказал за приключенията и удоволствието да караш SUP и той като истински приключенец без да се замисля прие предложението ми за този преход.

            Дойде дългоочакваният Юли месец, когато Наско си беше вече в България и времето беше достатъчно хубаво за нашето приключение по Камчия. Запътихме се с колата към плажа с идеята да спрем достатъчно близо до устието, откъдето да влезем лесно в реката.

Само, че се оказа, че се провежда някакво състезание и пътят беше блокиран със заграждения и се пазеше от полиция. Наложи се да се върнем на близкия паркинг където да надуем SUP-овете. Бях взел два SUP-а – старият ми китайски Intey и новият ми Gladiator PRO 12’6”W. (Виж тук) Надухме двата SUP-a с помпата на Gladiator, за по-бързо, тъй като тя е с двойно действие и помпа в двете посоки – надолу и нагоре. Бързо ги надухме, прибрахме раниците в багажника на колата и тръгнахме с падълбордовете към устието. По пътя минахме през загражденията и полицията. Не беше проблем, след като не сме с кола. Отнесохме малко странни погледи от господа полицаите, но и това е част от преживяването.  

            Стигнахме до реката и почти до устието, но не съвсем близо до мястото, където реката се влива в морето. Вече бяхме вървели доста и се бяхме уморили от носенето, затова решихме да си спестим още ходене. Затова решихме да влезем от мястото където първо стигнахме до реката. За съжаление това не се оказа много добра идея. Под тънкия слой пясък, който се виждаше имаше само тиня. Сложихме SUP-овете с носовете към брега и перките навътре към реката. В момента, в който стъпихме на брега, за да се качим на бордовете затънахме с целите си глезени в тинята. Тъй като аз бях с обувки за вода, за малко да изгубя едната от тях в калта. Да… наистина лошо решение. Трябваше да повървим още малко, за да стигнем по-близо до самото устие, където брегът е от пясък, а тинята е много по-надълбоко и няма опасност да затънеш в нея. Но както и да е …. Качихме се на бордовете, като естествено ги нацапахме с кал от краката си… Не беше най-приятното нещо, но малко след като влязохме ги измихме (колкото можахме) с вода от реката.

            Да, вече бяхме в реката. Камчия е река със сравнително слабо течение, което позволява доста лесно гребане срещу течението. Тъй като на Наско му беше първото качване на падълборд му се наложи да отдели малко време докато свикне. Дадох му малко насоки, които да му помогнат и след като се почувства по-сигурен тръгнахме да гребем навътре по течението. Първоначално Наско гребеше седнал или застанал на колене. Не му трябваше обаче много докато се осмели да се изправи на борда и да гребе прав. Той е екстремна личност – катери се по върхове, обикаля различни интересни места по Света, научи се да кара кайт сърф, та един падълборд ли ще го уплаши?!

            В началото на реката, малко след устието има кей от където тръгват лодки и малки корабчета, които разхождат туристи. Това е цивилизованата част на река Камчия, но далеч не най-приятната. Тръгнахме покрай кея и трябваше да бъдем много внимателни, защото и от двете посоки идваха корабчета. Техните капитани обаче видимо не бяха доволни да ни видят във водата. Сякаш им пречехме с нещо… Двамата с Наско се движихме един след друг в близост до единия бряг на реката, така че да не създаваме опасност за себе си от движещите си корабчета. Отдалечихме се и минахме покрай рибарското селище – това са няколко къщи и вили, разположени точно на брега. Някога са били рибарски всъщност. Не вярвам в момента да се стопанисват от хора, които си изкарват прехраната с риболов. Някои от тях са доста луксозни и приличат по-скоро на ваканционни имоти.

            Малко след, рибарското селище се спряхме в близост до едни ниски клони и си отворихме по една бира. Едно от най-яките и вълнуващи преживявания по време на преход е да пиеш бира или да хапнеш докато си във водата. Аз имам и едно друго хоби – правя си домашна бира. Та с Наско пихме домашна бира тип “Белгийски дюбел”, за съжаление вече доста по-топла, отколкото ни се искаше.  Не след дълго се зададе едно от корабчетата, което се беше насочило точно срещу нас. Всъщност ние бяхме доста близко до брега и предполагахме, че корабчето просто ще ни заобиколи. Уви, капитанът не смени курса и се движеше право към нас. Вече виждах сблъсъка, когато чух звукът на двигателя, който включи на задна. Успяхме да се изтеглим и разминавайки се с корабчето си разменихме разни реплики с капитана, който щеше да ни отнесе. Видял ни, естествено, но не сменил курса, тъй като от другата страна по средата на реката имало дънер под водата. Ние обаче нямаше как да знаем това…. За щастие се разминахме само с уплаха и малко нерви (@#?!)  насочени срещу капитана.

            След като изпихме бирите, прибрах бутилките в непромокаемата раница и продължихме напред. Не след дълго подминахме мястото където корабчетата обръщаха и се връщаха обратно към кея. От там нататък бяхме в дивата част на реката. Бяхме разминати от няколко състезателя с каяци, които участваха в състезанието, заради което бяха отцепили района. Разменихме учтиви поздрави със всички тях.

            Тази дива част на Камчия ни заплени. Изключително красота и спокойствие! Имаше едно място, което е запленяващо. Там огромни дървета сплитаха корони над реката и изглеждаше сякаш се движим в тунел. Красота ! Бих правил обиколки само в тази част на реката. Толкова диво и красиво! Никакъв помен от цивилизация! Никакъв страничен шум! Абсолютното спокойствие! Да на такива места можеш да релаксираш напълно и да останеш насаме със себе си и с мислите в главата си. Но ние освен, че разпускахме си приказвахме почти постоянно. Все пак не се бяхме виждали от доста време. А и с Наско винаги има какво да си говориш. Гребането не ни тежеше изобщо. Движехме се бавно и не изпитвахме никаква нужда да бързаме. Наслаждавахме се на природата и спокойствието. Всичко беше прекрасно! 

            Стигнахме няколко място, където не единия бряг се виждаха крави. Явно имаше ферма или просто ги водеха там на паша. В близост до тях, не знам как се случи, но някак си с Наско сблъскахме SUP-овете си и той не успя да запази стабилност и падна във водата. Опитах се да му помогна да се качи, но докато се набираше на борда му се схвана прасеца на единия крак. Съответно не успя да се изкачи веднага и се наложи да постои известно време във водата, докато отмине схващането на мускулът. Малко преди да падне бях дал на Наско моя телефон с непромокаемия калъф, за да прави снимки. Докато беше във водата се чудехме дали калъфът си е свършил работата и е предпазил телефона. Но, да! Беше го предпазил чудесно.  След като се почувства малко по-добре, Наско успя да се набере и да се изкачи обратно на SUP-a. Въпреки неприятното усещане, все пак това е част от цялото приключение. И Насето го прие точно така. Имахме още една тема по която да си говорим и да се посмеем.

            Така неусетно минаха няколко часа. Времето напредна и трябваше да обръщаме, за да не замръкнем в реката. На връщане гребахме по течението и връщането беше още по-лесно и бързо. С Наско продължавахме да се наслаждаваме на красивата природа като за последно. Опитвахме се да поемем всичко и да запазим за дълго този спомен у нас. Този преход беше нещо, за което и двамата се съгласихме, че трябва да повторим отново при първа възможност.

            Неусетно излязохме от „тунела“ от дървета и навлязохме отново в цивилизацията и мястото, където се движеха лодките. Вече беше по-късно и движението беше значително намаляло. На излизане поплавахме в самото устие. Решихме да не повтаряме грешката и да не затъваме отново в тинята. Затова трябваше да стигнем по-близо до морето. Излязохме съвсем близо до морския бряг. Там имаше хора от състезанието. Бяха изградили нещо като чекпойнт за състезателите, които бягаха по плажа и очевидно трябваше да преминат през устието на реката с бягане и плуване. Точно на това място ние изкарахме бордовете. Решихме за добре свършената работа да се наградим с по още една домашна биричка – този път им се насладихме на брега между реката и морето. Усещането на това място беше невероятно. Не бързахме. Гледахме да се насладим на момента. Побъбрихме малко с хората, които бяха на чекпойнта на състезанието и ги помолихме да ни снимат заедно. Станаха чудесни снимки и останаха невероятни спомени. Поизплакнахме малко SUP-овете с по-бистрата вода и тръгнахме обратно към колата. Докато стигнем до колата, докато приберем SUP-овете и докато тръгнем, вече се беше стъмнило. Явно сме излезли тъкмо навреме. Оказа се, че от пристигането ни на Камчия до тръгването ни минаха малко повече от 8 часа. Ако ще предприемате подобен преход, отделете си цял един ден. Времето лети неусетно. По-добре да имате повече време, отколкото да замръкнете преди да сте прибрали цялото оборудване или още по-лошо, преди да сте излезли от водата.

            Този първи преход по река Камчия със сигурност ще остане дълго в спомените ми. SUP бординга води до пристрастяване – карате да искаш да плаваш и гребеш отново и отново и постоянно да мислиш за това. Сигурен съм, че и Наско ще помни това приключение дълго, както мен, въпреки неприятното падане. Накрая остават само хубавите спомени и емоции. Аз за себе си бях сигурен, че задължително ще повторя прехода по Камчия, която е невероятна, и в по-голямата си част изключително дива не непрестъпна река. Благодарен съм за възможността  и за осъществяването на този преход! Благодаря и на Наско са добрата компания в това приключение!

Насе, следващата година ще повторим!

SUP приключения с Радо