SUP приключения по река Караагач

Отдавна имах желание да направя преход по река Караагач (Китенска река). Чел съм и съм чувал доста за приключенията на други любители на падълбординга и на каякинга. Всички до един - възхитени от красотата и спокойствието на тази река. Дива, непристъпна, почти недокосната от човека, което в днешно време е огромна рядкост. Така в мен се зароди огромното желание да плавам със SUP по тази река. 

И ето дългоочакваната лятна отпуска дойде... Още от Януари месец с жена ми си бяхме направили резервация на къмпинг Якото място. Не бяхме ходили там до момента, но съдейки по името и това, което видяхме като снимки предварително, изглеждаше наистина яко място. 

Пристигайки на Якото място, разтоварихме багажа, но раницата с моя SUP Gladiator Pro 12'6"W оставих в багажника на колата, с надеждата, че съвсем скоро ще мога да потегля за така очаквания преход по Караагач. Е... Наложи ми се да почакам няколко дни, докато не отидохме семейно на плаж на устието на реката - аз, малката ми дъщеря Мая (10 г) и жена ми Диди. 

Към устието се достига лесно с кола. Минава се през къмпинг "Китен", а за влизане с кола на входа на къмпинга се заплаща такса от 5 лв. Пътят от бариерата на къмпинга те отвежда до самото устие, след като подминеш всички, каравани, бунгала, палатки малки кръчми, капанчета и т.н.

Така достигнахме самото устие. Мястото е прекрасно ! Спокойно е. Запленяващо е усещането от едната ти страна да е морето, а от другата - реката. И това е на метри от теб... Просто прекрасно! В края на устието точно преди реката да се влее в морето се е образувал дълбок лиман. Прилича на малко езерце. Казват, че това място е дълбоко 12-13 метра. Точно до лимана има прекрасни скали, които само подсилват прекрасното усещане за това място. А всъщност реката се влива в морето на място широко едва скромните 2-3 метра. Всъщност е много вероятно устието да се променя често според теченията и вълнението на морето. Водата има силата да променя брега, когато си пожелае. Все пак е стихия... 

Жена ми искаше да прекара време на плажа. Тя обича да се препича на слънце. А дъщеря ми поиска да влезе с мен в реката, така че се настанихме на плажа, след което се върнахме до колата, за да надуем SUP-a. Помпата на Gladiator е с двойно действие. Вкарва въздух в SUP-а и при двете движения на помпата - нагоре и надолу, така, че дори надуването на голям борд като моя 12'6" е сравнително бързо и лесно. Дори малката се включи в началото. Тя, както всяко дете на нейната възраст е безкрайно любопитна и нетърпелива. Винаги иска тя да прави всичко, дори не ме оставя да и покажа как и какво трябва да прави.

След като надухме борда, поставихме перката сглобихме греблото и накрая, преди да влезем във водата сложихме на Мая спасителна жилетка. Безопасността преди всичко! 

Влизането във водата е в самия лиман е доста странно. Стъпиш ли на 15 см навътре във водата потъваш в тинята. На 30 см, водата ти е вече над коленете, а на около 45 см не се вижда дъното ... Брегът на лимана може да те изненада. Много бързо става дълбоко и трябва да се внимава много. Правилния подход е да вкараш SUP-a с перката навътре а носът да остане към брега. Леко завърташ по диагонал и се качваш на борда. После само с едно-две загребвания на обратно и се отдалечаваш от брега. Качихме се двамата с дъщеря ми и потеглихме навътре. Да... В лимана, близо до брега е интересно, но далеч по-интересно е когато навлезеш навътре в реката. Водата е изключително спокойна и равна. Почти не се усеща течението и.

След като минеш мостът на пътя, който пресича реката, навлизаш в дивата част. Докато ние преминавахме под моста от двете ни страни, както и от самия мост, рибари бяха хвърлили въдици. Всъщност някои от тях бяха малко недоволни от преминаването ни, защото трябваше да изтеглят кордите на въдиците си. Извиних им се все пак... И ето... След моста се запътихме към дивото. Почти веднага след моста в дясно има тесен ръкав на реката. Бях сигурен, че искам да вляза там, но реших да продължим по основното течение на реката. В това спокойно течение гребането беше изключително лесно и приятно. Съвсем неусетно се отдалечихме от цивилизацията и шумът от пътя и плажа изчезнаха напълно. Мая стоеше седнала на падълборда, докато аз гребях. Всяко нещо във водата и извън нея по брега ни се струваше интересно. Всъщност брегът беше обрасъл с гъста растителност и създаваше усещане, че е непрестъпен. Не след дълго следва около 90 градусов завой на дясно. Изключително красиво! Слънцето грееше ниско право срещу нас и отблясваше във водата. Продължихме така доста напред! Реката беше пълна с живот. Рибата в тази река е толкова много, че имаш усещането, че водата ври. От време на време доста големи рибоци изкачаха над водата, сякаш се заиграваха под ритъма на гребането ми. Виждаха се също водни змии и костенурки. Странното беше, че не видях нито един комар. Обикновено на такива места е пълно и са на рояци, а тук можехме блажено да се насладим на красотата на природата, без да ни обезпокояват малки кръвопийци. 

Достигнахме около 2 километра навътре в реката и решихме да обърнем, за да не се движим срещу слънцето. Няма да лъжа, че жегата и силната светлина на ниското слънце и отблясъците от водата ни измъчваха. В обратната посока вече виждахме по-добре и ни се стори още по-красиво. Бях дал телефона на дъщеря ми и тя не спираше да прави снимки. 

Наслаждавахме се на скачащите във водата риби. Мая си спускаше краката във водата, защото и харесваше колко е топла. Това обаче създаваше съпротивление и значително забавяше движението ни. Не че бързахме за някъде... 

Растителността наоколо беше висока и реката изглеждаше скрита. Тишината беше красива. Само гласчето на Мая не спираше да бърбори. 

Стигнахме обратно до лимана. Беше интересно да го видим в обратната посока. Излязохме на брега за кратка почивка. Мая се беше затъжила за мама, но и в същото време нямаше търпение да и разкаже какво е видяла и да и покаже снимките, които направи. 

След като отдъхнахме отново влязохме във водата. Този път целта беше да влезем в десния ръкав на реката. Той е почти веднага след моста. Отправихме се на там и го достигнахме без особени усилия. В началото е доста тесен и си помислих, че може да стане невъзможно за гребане по-навътре, ако стане по-тесен. Но за моя изненада по-навътре се разширява. Водата в този ръкав беше по-бистра. Всъщност в тази широката част повече приличаше на езеро, отколкото на река. Спряхме в центъра на най-широкото място и постояхме така известно време, за да се насладим на красотата и спокойствието. Тук имаше още повече риба, която постоянно скачаше. Следващия път ще вземе въдица и кофа... Ако някога ходите на преход по река Караагач, имайте го предвид. Задължително си отделете достатъчно време както за основното течение на реката, така и на ръкава. 

След като постояхме на едно място в най-широката част се върнахме на обратно. Беше започнало вече да се свечерява и трябваше да предвидим достатъчно време, да приберем SUP-a и багажа от плажа. А да... Забравих да кажа, че бяхме и с куче - Рони (Йоркширски териер на година и осем месеца), който остана на плажа с жена ми, докато ние с Мая бяхме в реката. Та ... Трябваше да приберем целия катун обратно в колата и да се върнем на "Якото място". 

Определено искам и съм решил да повторя прехода по Караагач. Не съм сигурен дали може някога да ми омръзне. Просто е прекрасно и трябва да се види. Искам да го направя и в други сезони - през пролетта и през есента. Мисля, че също ще бъде много интересно и приятно. Най-хубавото е, че в по-голямата си част реката изглежда недокосната и дива. Това само прави нашето SUP хоби още по-вълнуващо!

SUP приключения с Радо